Поглед към града: Стартира нов технологичен център

Клъстер София град на знанието (КСГЗ), постави официалното начало на проект за Клъстерен център за интелигентни технологии (виж публикацията от 18 май т.г.). Това се случи по време на неформална среща-дискусия и бизнес нетуъркинг под наслов „Поглед към града“, провела се в емблематичния Милениум център в София в партньорство с ОББ.

Събитието събра на едно място водещи представители на бизнеса, технологичния сектор, академичните среди и банковата сфера, обединени от каузата за трансформацията на столицата от традиционен административен център в Град на знанието.

Финансиране и стратегически цели

Проектът се изпълнява с финансовата подкрепа на Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ (ПНИИДИТ) 2021–2027 г. по договор с Министерството на иновациите и растежа. Общият предвиден бюджет е 450 хил. евро, като половината от тях са безвъзмездна помощ, а останалите се осигуряват чрез самоучастие на партньорите. Проектът ще продължи до април 2028 г., а сред ключовите му индикатори до края на 2027 г. е привличането на поне 4 предприятия за съвместна научноизследователска и развойна дейност (R&D).

„Получените средства ще ни позволят да наемем хора за развойна дейност, които да разработват и внедряват конкретни бизнес решения. Целта ни е тези експерти да намерят практическо приложение на идеите си, а не просто да измислят нещо, което тепърва да търси пазарна реализация“, подчерта Иван Велков, Председател на УС на Клъстера.

Умният град като жив организъм

По време на дискусията директорът на новия център, Валентина Цонева, изложи визията за неговото развитие. Тя посочи, че за екипа „умният град“ не е просто сбор от датчици и софтуер, а жив организъм, в който Центърът ще изпълнява ролята на нервна система.

Основните работни направления на ЦИТ включват:

• Дигитализация на сградния фонд по най-актуалните критерии на ЕК.
• Автоматизирано и превантивно управление на обществени ресурси – от адаптивно улично осветление и управление на отпадъците, до IoT сензори и софтуер за енергийна ефективност.
• Изграждане на първия SRI Хъб в България, който ще сертифицира интелигентната готовност на градската среда.
• Разработване на отворени платформи за гражданите, осигуряващи проследяване, контрол и по-здравословна среда.

Поради новостта на материята и дефицита на пазара, една от ключовите мисии на центъра ще бъде в сферата на обучението и сертифицирането на специалисти.

Пазарна устойчивост и ролята на финансовия сектор

Домакин на събитието бе банково-застрахователната група KBC Group (част от която е ОББ). В дискусията се включиха г-жа Диана Димитрова-Каменова (член на УС на ОББ), Александър Пеев (Генерален мениджър „Корпоративна и социална отговорност“, ОББ) и д-р Кирил Величков (директор „Европейски проекти и Финансови инструменти“ в ОББ), който беше и модератор на срещата.

Технологичните иновации имат нужда от подкрепата на финансовия сектор, който да им даде криле чрез зелено финансиране и ESG стандарти. Изключително важен акцент е, че след приключването на европейския договор, Центърът ще разчита на изцяло пазарен елемент и самоиздръжка, функционирайки като отворена, интерактивна и работеща „Жива лаборатория“ (Living Lab) за бизнеса, общините и гражданите.

Събитието беше отразено и от средствата за масова информация (виж статията във в-к Капитал) 

ФОТОГАЛЕРИЯ