На 07.06.2017 г. Клъстер София град на знанието проведе своето първо Общо събрание след учредяването му на 25.01.2017 г. като сдружение по ЗЮЛНЦ. Така Клъстерът навърши пет месеца свой организационен живот и неговите инициатори очакваха на това събрание да получат от страна на членовете потвърждение за визията, целите и заложената стратегия за развитие както и оценка за свършената до момента работа.
Под това заглавие в предаването "Директно" по Bulgaria ON AIR бе представен Клъстер София град на знанието. Гост на предаването беше Председателят на Управителен съвет на клъстерната организация Веселин Тодоров. По темата се включи и проф. Богдан Угърчински, зам. Председател на УС. Двамата представиха проекта, целите му, начина на тяхното постигане и посочиха ползотворното сътрудничество на клъстера с Виена - град на знанието.
Повече за интервюто вижте на: http://www.bgonair.bg/direktno/2017-03-17/shte-se-prevarne-li-sofiya-v-inteligenten-grad
На 4 април 2017 г. в Столична Община се състоя среща на членове на УС на Клъстер „София град на знанието“ и кмета на София г-жа Йорданка Фандъкова. От страна на клъстера в срещата участваха г-н Веселин Тодоров – председател на УС, проф. д-р Богдан Угърчински – зам.-председател на УС и г-н Бальо Динев – член на УС. На срещата г-н В. Тодоров представи действията по регистрацията на клъстера и неговото прекатегоризиране, даващо му възможност за кандидатстване по европейската програма ОПИК. Той представи и членовете на клъстера и неговото управление, както и предстоящите действия до края на годината.
Димитър Христов, Управител на ХИРОН – Мениджмънт консултинг, член на Клъстер София град на знанието
Неотдавна на сайта на групата европейски експерти по финансови инструменти, към която принадлежа и аз (www.opic.biz), публикувах кратка статия за успеха на България, измерен чрез няколко интересни международни индекса.
Да пишеш за успехите на страната си, в ситуация, когато всички се надпреварват да застанат в удобната позиция на критици на всичко, което заедно сме постигнали по време на тежкия преход, въпреки наследството, предубежденията и геополитическото си положение е меко казано неизгодно.
