Image

Блог публикации

Интервю с Д.Христов - За знанието и интелигентните градове

ИНВЕСТОР.БГ

Интервю със Зам. Председател на УС на Клъстер София град на знанието 

Въпрос: Защо град София трябва да стане град на знанието и всъщност какво е град на знанието?

Отговор: Трябва да Ви призная, че независимо от факта, че съм един от инициаторите на София град на знанието и че на пръв поглед този въпрос е достатъчно разбираем, отговорът, който трябва да дам нито е лесен нито е кратък. Нека най-напред да се опитам да обясня какво е „град на знанието”.

Най-общо „град на знанието” е термин, използван за да се изтъкне, че даден град следва стратегия за градско развитие, базирана на знания, целяща да подкрепя и засилва процеса на управление на знанията чрез непрекъснато взаимодействие между „агентите на знанието” (университети, научни и изследователски институти, предприятия, граждани и т.н.). Такъв процес се нуждае от съгласувана обща визия за развитие на града, от модерни технологии и комуникационни мрежи, от добре развита инфраструктура и от високо образователното ниво на гражданите. Това е град, който създава добавена стойност във всичките си области, развива високи стандарти на живот, подкрепя културата и икономическото развитие, постига по-високо ниво на образованието, културата и доходите на гражданите си. В такъв град се развива икономика на знанието, която генерира експорт с висока добавена стойност на база на НИРД, иновации и мозъчен тръст, целенасочено създадени за стимулиране на образованието и предприемачеството базирано на знания.

Може да се каже, че градът на знанието е кулминация, синтез и интеграция между креативен и научен град, където знанието, изкуството, културата и науката са обединени в една уникална човешка градска екосистема на 21 век. На практика тази дефиниция приляга много добре на град София, защото в рамките на страната градът ни покрива повечето от посочените характеристики , но за да бъде номинирана за град на знанието в регионален или още по-добре в глобален мащаб, столицата ни ще трябва да извърви дълъг и сложен път.

Защо обаче град София трябва да стане град на знанието?

За много от специалистите, запознати със световните тенденции в развитието на градовете през 21 век отговорът на този въпрос е по-скоро риторичен, но за по-голяма част от населението той е абстрактен и отдалечен от техните преки битови проблеми и интереси. И ако наистина незнанието, че знанието е ключов фактор за растеж на една икономика продължи да властва по нашите територии, то ще трябва сериозно да се замислим, накъде вървим и докъде ще стигнем. Ето защо тази тема трябва да се поставя на вниманието на широката общественост и да бъде в дневния ред на политиците и публичните власти. Това е основната причина и едновременно главната задача на София град на знанието. Защото развитието на градовете е не само резултат от естественото струпване на население в процеса на индустриализация или на реализация на умни или не толкова умни градски (урбанистки) решения, а е и съзнателно прилагана система от мерки водещи до трансформиране на териториалните административни единици в места където хората се учат, работят и трудят по един много по-ефективен и устойчив начин.

Наистина, свидетели сме на следния парадокс. От една страна новите информационни технологии елиминират границите, свързват хората независимо от тяхното местоположение и правят знанието лесно достъпно, нещо което става разбираемо едва в края на миналия век. Изразът, че светът е вече „едно село” е популярен и се използва при обяснение на причините за навлизане на световната икономика във фаза на нов вид индустриална революция. От друга страна противно на прогнозите за завръщане към малките общности все повече хора търсят териториално сближаване, струпвайки се в градските агломерации, променяйки трайно условията и начина си на живот. Ако в момента 50% от населението на земята живее в големите градове, то само след 15 години от десет милиарда жители на земята седем ще живеят в най-големите мегаполиси. Тенденцията е без алтернатива и процеса видимо се ускорява.

Във връзка с всичко казано до този момент и в отговор на въпроса Ви какво е София град на знанието бих казал, че това е инициатива, чрез която се проявяват най-малко три самостоятелни, но и взаимно свързани компонента:

На първо място, това иновативна концепция за съвместни действия на бизнеса, общината, публичните институции и научните и образователни организации за превръщане на столицата в интелигентен град. Концепцията предвижда създаване на условия за по-ефективно управление и използване на вече натрупаните знания, ноу-хау и научна инфраструктура в града, както и стимулиране създаването и използването на нови такива, прилагайки най-новите ИКТ и подобрявайки по този начин условията за живеене, учене, работа и гостуване в града.

На второ място, това е инструмент за реализиране на Иновационната стратегия за интелигентна специализация (ИСИС ) на град София и новаторска платформа за подпомагане процеса на разработване на обща визия за икономическо и градско развитие на града. Както знаете, градът ни е разработил такава стратегия и е време градската управа да разполага с план за действие по тази стратегия както и с механизъм за нейната актуализация. В документа, който можете да намерите на сайта на общината пише, че „ИСИС на София цели да повиши степента на интелигентна специализацията на столицата чрез утвърждаването на София като Интелигентен град, който изгражда среда с високо качество на живот за гражданите и добро управление, което подпомага корпоративния сектор чрез стимулиране създаването на по-добри условия за синергия и партньорство в иновационната екосистема и чрез ефективно използване на ИКТ”. Бидейки бизнес инициатива София град на знанието може да предложи на градската управа такъв план и да допринесе към предстоящата дискусия за умното урбанистично развитие на града.

На трето, но не по значение място, София град на знанието е клъстерна организация, обединение на университети, организации за научноизследователска и развойна дейност и интензивни на знания предприятия за генериране и реализиране на проекти подкрепящи процеса на трансформация на града. В ядрото на клъстера е група от свързани предприятия, работещи по веригата на добавената стойност в процеса на производство на информация и знания (на входа, на изхода и в самия процес). Обикновено това са производители и доставчици на продукти и услуги в областта на информационните и комуникационните технологии , бизнес услугите, креативните и рекреативните индустрии, радиото, филмопроизводството, телевизията, образованието, културата , другите творчески дейности и т.н. Вярваме, че с нарастване на броя на подходящите членове клъстерът постепенно ще достигне критична маса от активни агенти на промяната, които ще могат да оказват пряко положително въздействие върху процеса на трансформация на столицата в град на знанието.

Въпрос: Много се пише за т.н. интелигентни градове, а в програмните документи на ЕС тази тема е намерила приоритетно място. За това ли става дума когато говорим за София град на знанието или по-скоро темата е за нещо друго. Нека да изясним тези понятия.

Отговор: Да, необходимо е защото когато търсим консенсус за развитието на града трябва да говорим един и същи език. Става дума за две концепции, които не си противоречат, а точно обратното, взаимно се допълват и често се преплитат. Ако трябва обаче да приложим съвсем опростен подход за разграничаване можем условно да приемем, че концепцията за интелигентния град е по-скоро „по-техническа”, а концепцията за града на знанието е по-скоро „по-философска”.

Интелигентният град (smart city) може да бъде както следствие така и причина на/за града на знанието и това дава основание спокойно да се отнасяме към всякакви инициативи и проекти, предприемани в едната или другата посока. Според разбирането на Европейския парламент идеята за интелигентните градове се състои в разработването и интеграцията на ИКТ, на човешкия и на обществения капитал за подобряване на качеството на живот на гражданите и за постигане на устойчиво икономическо развитие. Интелигентният град е този, който е в състояние успешно да разрешава множеството публични проблеми чрез решения, базирани на най-новите ИКТ и чрез партньорства между общината и другите заинтересовани страни. Когато говорим за интелигентен град ние обикновено извеждаме най-малко шест негови „интелигентни” измерения, а имено: икономика, мобилност, околна среда, начин на живот, хора и градско управление.

От друга страна, както вече споменах, от Града на знанието се очаква той да може да създава добавена стойност във всичките си области, да развива икономика на знанието на база на НИРД, иновации и да постигне високо ниво на образование и предприемачество, базирано на знания. Няма съмнение, че това ще се постига както чрез политики и по-добри партньорства между бизнеса, науката, образованието и публичните власти, така и чрез използване на т.н. „технологии на умните градове (smart cities technologies), засягащи всички сфери на живота ни като транспорт, ютилити, обществена безопасност, здравеопазване, енергийна ефективност, опазване на околната среда, туризъм, културно-историческо наследство и пр.
Както виждате, връзката между двете концепции е причинно-следствена и двупосочна. Една от главните задачи на София град на знанието е да създаде предпоставки за ускоряване на процеса на използване на дигитализацията във всички тези области.

Въпрос: Разбираме, че София град на знанието е и клъстерна организация. Кой членува в този клъстер и какви са целите на неговото създаване?

Отговор: Клъстер София град на знанието е създаден от 26 юридически лица, от които: 20 компании, 1 научна организация, 1 университет и 4 организации за подкрепа на бизнеса. Разпределението на членовете по видове дейности е следното: ИКТ (услуги, софтуер и хардуер) - 15, научноизследователска и развойна дейност - 2, бизнес услуги (консултации, инженеринг) – 8, университет - 1. Всичките 20 фирми са МСП според дефиницията на ЕК, но поне три от тях са близо до големите предприятия по същата дефиниция. Към момента в организациите, членове на клъстера работят над 1 150 човека, постоянен персонал.

Ядрото на клъстера е мрежа от взаимосвързани фирми - производители и доставчици на ИТ продукти и услуги (ИТ инфраструктура, софтуерни решения, бази данни, информационни системи и др.) и бизнес услуги (бизнес управление, информационни услуги, издателска дейност, радио, телевизия , печатни публикации, творчески дейности, организиране на събития и др.). Втората група са организациите с нестопанска цел, които работят в областта на трансформацията и информацията в знания и иновации. Клъстерът включва и международно признат научен институт за космически технологии и университет с програми в областта на ИТ и компютърните науки. Така клъстерът разчита да изработи бизнес модел в триъгълника на знанието: бизнес - наука - образование. Всички фирми и организации са на територията на столицата, поради което обясняваме, че сме градски клъстер на знанието, с изключение на един от членовете - консултантска фирма за управление на знанието от Виена, привлечена с цел да сподели модела и опита си от процеса на номинация на Виена в световен град на знанието през 2016 г.

Приоритетните области на клъстера са тези, които създават или използват следните продукти, услуги и технологии, свързани с икономиката на знанието: софтуер, информация и интелигентни системи за управление на бизнес процесите, Интернет на нещата, Интернет на всичко, големи бази данни, облачни технологии; интелигентни мрежи, мобилни и семантични технологии; цифровизация на виртуална и добавена реалност, цифровизация на културно-историческото наследство, рекламни игри, маркетинг, образователни и сериозни игри, електронно обучение (открити курсове и съдържание), аудиовизуални форми (филми, телевизионни, видеоигри и мултимедия) хранилища, дигитални медии, виртуално показване на изкуството, социализация на културно-историческото наследство, метаданни и системи за търсене, сериозни игри и др.

Целта на клъстера е най-лаконично написана на първата страница на нашия сайт: Клъстер София град на знанието обединява усилията на бизнеса от интензивните на знания сектори с община, научни институти, развойни, образователни и финансови организации за превръщане на град София от традиционна административна столица в интелигентен град. Чрез дейността си клъстерът ще подпомага изпълнението на Стратегията за интелигентна специализация и по-ефективното използване на човешките и материални ресурси на града за развиване на "икономика на знанието" в град София.

За постигането на тази цел една от най-важните специфични задачи на клъстера, за изпълнението на която ще бъдат положени сериозни усилия през следващите месеци е привличане на критична маса от стотици, интензивни на знания компании и организации, намиращи се на различен етап от своето развитие, но обединени от темата за постигане на конкурентоспособна икономика на знанието чрез управление на информацията, знанията и иновациите в града.

Въпрос: Твърдите, че Клъстер София град на знанието трябва да е производствен клъстер и да мотивира членовете си с възможностите, които се откриват пред тях за участие във веригата на доставките. Това означава ли, че клъстерът има ясна представа за излизане на пазара с общи продукти и услуги и какви са те?

Отговор: Клъстерът има стратегия, която е одобрена от Управителния съвет на организацията и по-точно разполагаме с добре разписана стратегическа рамка за развитие. Разбира се, подготвили сме и списък на предстоящи за разработка общи продукти и услуги, за които се предвижда участие на членовете във веригата на доставките и с които се търси постигането на двоен ефект. От една страна, осигуряване на членовете на клъстера с възможности за иновации и нови пазари и от друга страна създаване на предпоставки за ускоряване на процеса на трансформация на София в град на знанието.

По-конкретно обявили сме следните общи продукти: 

1. Демо център по Интернет на всичко и Индустрия 4.0;

2. Съвместен клъстерен облак и Дейта център;

3. Сертифицирана лаборатория за тестване на технологии на бъдещия Интернет;

4. Е-портал Център знания за София с цифрово хранилище за инфраструктура и активи на София;

5. Център за интелигентни операции (ЦИО) на база облачни технологии - за обработка на голямо количество данни в реално време, предсказване и реакция на събития и тенденции свързани с ъс състоянието на инфраструктурата и влиянието им върху града;

6. Клъстерен портал с интелигентен каталог за продукти и услуги (Sofia Knowledge Marketplace) за B2B решения и генериране на проблемно ориентирано търсене на технологични решения от страна на клиентите, отчитайки множество фактори при избор на изпълнител и/или доставчик на услуга сред членовете на клъстера;

7. Разплащателна система за спомагателна валута; 

8. Софийски парк за иновации и знания (СПИЗ) - инфраструктура в триъгълника на знанието и за реализация на ИСИС на града. КСГЗ ще осигури работната и методическата среда за Мастер план на парка и ще организира процеса за привличане на инвеститори. Мастър планът предвижда следните компоненти: 1) Зона за НИРД: научни центрове и лаборатории, фирмени изследователски центрове, предприемачески центрове, бизнес инкубатор, иновационен акселератор; 2) Академична зона: университет, институти за приложни науки, бизнес училище, школи по изкуства и дизайн; 3) Централна бизнес зона за споделено ползване на офис сгради, хотел, търговски център, хранителни заведения и магазини; 4) Жилищна зона: студентски кампус и жилищни сгради; Удобства: спортен комплекс, парк и др.

Въпрос: Клъстерът ще търси ли финансови средства за собствени проекти или за проекти на членовеси и в какви направления?

Отговор: Да, разбира се. Това е едно от най-важните направления. Всъщност осигуряването на външно финансиране е втория ключов фактор за постигане на устойчивост на организацията след първия, който е способността й да генерира вътрешни развойни проекти. Външното финансиране в повечето случаи е необходимо за създаване на споделена изследователска и развойна инфраструктура, на базата на която клъстерът може да поощрява процеса на генериране и въвеждане на иновации, особено за по-малките фирми, които не разполагат с развоен капитал. Погледът ни, както при повечето клъстери в Европа е насочен към Европейските програми и фондове, като например Хоризонт 2020, COSME, COST, Eureka и много други.

В близко време ще трябва да създадем проектен капацитет и способност за привличане на международни партньори за развойна дейност в технологиите на бъдещето чрез използване на европейските фондове. В момента грижите ни обаче са насочени към институционално изграждане и създаването на административен капацитет. Без такъв не вярвам, че ще бъдем способни да се развием като самостоятелна организация, която да бъде в помощ на членовете, а не в тяхна тежест. Ето защо, наскоро като стартиращ клъстер кандидатствахме в отворената процедура по Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност (ОПИК) с проект за организационно-административното укрепване на клъстера и за създаване на материални и организационни предпоставки за постигане на целите на обединението.

Въпрос: Казвате, че клъстерът се надява на средства по ОПИК за институционално изграждане, които ще подпомогнат организацията в началния й етап на развитие.Способен ли е клъстерът да се развие без получаване на такива средства? И още нещо, от практиката знаем, че когато свърши една програма геройски свършват и на пръв поглед чудесни идеи и проекти. Имате ли стратегия и подходящ бизнес модел за развитие?

Отговор: В почти във всички страни в ЕС клъстерите се създават като инструмент за реализация на общностните или националните концепции за увеличаване на регионалната конкурентоспособност или с други думи прилага се подхода от горе на долу. Европейската практика показва, че без да се подкрепи началния етап на развитието на един клъстер, той е обречен на неуспех. Друг е въпросът какви критерии се прилагат за да може да се финансират само тези начални клъстери, които след приключването на проектите ще продължат да функционират и да се развиват за постигане на целите си. Ще посоча само, че от стотиците финансирани по оперативните програми начални клъстери в Унгария например, към момента функционират само 24, но всичките вече са с добре развити и иновативни бизнес модели. В България ситуацията не е по различна.

По принцип един клъстер може да оцелее след приключване на грантов проект, ако по време на неговото изпълнение успее да създаде реален административен капацитет и приятелска екосистема, на която може да разчита след приключването на проекта. Разбира се, в основата на всичко е изграждането на доверие с членовете на клъстера и доброто оперативно управление. Нашият клъстер си е поставил за цел да постигне всичко това. Ако не се получи начално финансиране ще имаме готовност за генериране на вътрешен бюджет за развитие на клъстера, в основата на който ще бъде приетата на Общо събрание система за вътрешни разплащания (e-Bit). Аз лично смятам, че тази система може да изиграе ролята на акселератор за вътрешното финансиране и генериране на иновации. С това отговарям и на въпроса Ви дали клъстерът е способен да се развие без получаване на такива средства. Да, но всичко ще зависи от правилните решения на управителните органи на обединението и от успеха в привличането на подходящи нови членове за достигане на критичната маса за развитие.

Въпрос: В София ще се проведе конференция на тема София град на знанието, която е Ваша инициатива. Какво очаквате от конференцията?

Отговор: Гледам на тази конференция като възможност да предложим на обществеността в София един иновативен подход и инструмент за развитие на града в посока град на знанието. Привлечени са добри специалисти от Европейската комисия, от публични организации и компании, които има какво да ни кажат по този въпрос. Самият факт, че Кметът на града подкрепя тази инициатива е добър знак, че има „среда” за обсъждане на подобни идеи. Не отдавна бях информиран и за това, че Общинският съвет е осигурил финансиране на проект, наречен Визия за София, по който работят млади и квалифицирани специалисти. Тях също сме поканили на тази конференция и вярвам, че панелните дискусии ще получат широк отзвук.

 


Последни новини

© 2025 СОФИЯ - Град на знанието - клъстер.