Image

Блог публикации

Дизайн мислене за ментори

Дизайн мислене за ментори

Димитър Христов - КУЗИС

Тази кратка статия е посветена на менторите по социално предприемачество, които са целева група на проекта i2Sustain, в който участва KУЗИС  - активен член на клъстера. КУЗИС заедно с европейските си партньори  е подкрепен и от клъстера и неговата международна мрежа от ментори. Отношенията между социалните предприемачи и техните ментори обикновено са динамични, лични и често емоционални. Затова и решението на един социален предприемач да си определи конкретен ментор, който да му помогне в началната фаза на развитие на бизнес идеята, представлява сериозно предизвикателство.

Менторите трябва да могат да отговарят на потребностите на социалните предприемачи, които са променящи се, а също и да надграждат собствените си умения. Предприемачите от своя страна трябва да имат достъп и да ползват широка мрежа от ментори, за да могат да бъдат сигурни, че по всяко време ще си осигурят помощ по различни въпроси. Всеки ментор обикновено е ярка индивидуалност, която притежава уникална гледна точка и набор от умения и своя лична история, и има преживявания и опит, от които предприемачите могат да се възползват.

В процеса на изпълнението на този проект се уверихме, че с подходяща подкрепа и прилагане на някои инструменти за подобряване нивото на знания, умения и способности на менторите в областта на дизайн мисленето, социалните предприятия, ползващи услугите на тези ментори, ще постигнат значително по-силно въздействие върху целевата си група и по-големи успехи за решаване на социалните предизвикателства. Интегрирането на дизайн мисленето в менторския процес допринася в голяма степен за това първоначалната, родена от предприемачът идея за социално въздействие, да се превърне относително лесно в конкретно техническо решение, с което успешно да се излезе на пазара. При този подход се набляга на процеса на бързо прототипиране на техническото решение, на получаването на обратна връзка, и на изводите как и къде да се пипнат едни или други специфични елементи в решението за да се постигне по-добра адаптация към потребностите на крайните потребители.

Тим Браун от ИДЕО посочва, че „дизайн мисленето е ориентиран към хората подход за създаване на иновации“. В този смисъл за менторите по социално предприемачество дизайн мисленето е креативна методика, ориентирана към наставляваните предприемачи, която менторите прилагат и споделят с тях по време на съвместната дейност. Това обаче изисква менторите да имат определени нагласи и начин на мислене в процеса на наставничество на предприемачите за решаване на конкретните социални проблеми. 

Дизайн мисленето при менторите представлява сложен процес, при който те трябва:

  • най-напред да разберат естеството, индивидуалността на социалния предприемач и неговия бизнес модел; 
  • после да подложат "под съмнение" неговите предположения относно същността на проблема или предизвикателството т.е да го разгледат по-задълбочено в контекста на причина-следствие;
  • и след това ако трябва да предефинират проблема, който социалният предприемач иска да реши. 

Следвайки тази логика професионалният ментор трябва да може да идентифицира наличието на такива алтернативни стратегии и решения, които на пръв поглед не са били забелязани от предприемачът, когато е дефинирал предизвикателството и е мислил как то може да бъде решено за да се постигне желания социален ефект. Така дизайн мисленето при менторите става начин на работа и съдържа портфейл от практически методи, които те трябва да знаят и да прилагат по време на насрявляване на социалните предприемачи.

Другата важна констатация е, че дизайн мисленето е експанзивен и итеративен процес[1]. Това на практика означава, че менторът трябва да устои на изкушението да премине веднага към решаване на конкретния социалния проблем, така както той бил видян и обяснен от социалния предприемач. Първо, менторът трябва да обърне внимание и да отдели достатъчно време за да разбере добре какво е в основата на проблема, по който ще работи заедно наставлявания предприемач. Важи правилото да не се отива веднага към решаване, а да се разшири кръга от потенциални възможни решения, които да бъдат обсъдени между менторът и предприемачът. Едва тогава следва да се очаква, че предлаганите решения ще са достатъчно подходящи и разумни за да се премине към избор и дизайн.

Така се очертават следните три ключови области, в които менторите трябва да имат експертиза при наставляването на социални предприемачи:

  • спецификата на конкретното предизвикателство - менторите трябва да са наясно с конкретния социален проблем, с потребностите и желанията на целевите групи и да са информирани относно контекста на проблема и влиянието, което той оказва за намирането на решение.
  • наличната технология - да са наясно с реалните технически възможности т.е. да познават научните закони, при която съотвените системи и механизми могат да функционират както и да имат информация за наличието на подходяща материална и суровинна база.
  • бизнес предпоставките - да могат да оценяват коя идея е реализуема и жизнеспособна и доколко бизнес целите на предприемачът са в съответствие с декларираната социална мисия и какви са изискванията и възможностите за осигуряване на финансови и човешки ресурси.

Тъй като менторите обикновено работят индивидуално с предприемачите, те играят тези роли по време на целия процес на наставляване. Менторът обикновено иска от предприемачът още в началото на процеса да провери събраната информация, да представи идеите си с подходяща визуализация за да бъдат разбрани и правилно оценени, да изясни докрай идеята за решаването на проблема. Самото техническо решение може да се реализира по най-различен начин, а за да се постигне добър краен резултат обикновено се преминава поредица от различни итерации.

Чрез метода на дизайн мисленето менторите могат да постигнат желаната ефективност понеже се опират на различни гледни точки и ползват натрупан опит от различни области на знанието и експертизата. Дизайн мисленето изисква от тях да се запознаят много добре с проучванията, направени и интерпретирани от предприемачите и да знаят реалните потребности и желания на целевия пазар. По този начин в партньорската си работа със социалните предприемачи менторите гледат в две плоскости - от една страна добре да си изработят собствено виждане за социалните предизвикателства и за нуждите на целевите групи, а от друга страна да "влезат в обувките" на предприемачите като си запознаят с неговите разбирания по същия проблем. Само на база на тази информация и на последваща креативност двамата (менторът и предприемачът) могат да излязат с добри съвместни идеи, да ги моделират и да ги тестват в цикъл от итерации, което в крайна сметка да осигури вземане на правилното решение.

 

[1] Don Norman, Cognitive Scientist & User Experience Architect; The Design of Everyday Things


Последни новини

© 2025 СОФИЯ - Град на знанието - клъстер.