Аспекти на творческите индустрии 4.0
Тази кратка статия е резултат от търсенето на подходящи източници, които да разглеждат, описват и прогнозират развитието на творческите индустрии. Това от своя страна е мотивирано от участието ни в реализацията на проект XD Медия Хъб по Програма Еразъм +, който е обект на колективните усилия на няколко международни партньори.
В основата си статията стъпва върху докладa Creative Industry 4.0 - towards a new globalized creative economy, разглеждащ последиците за креативната икономика от бързите промени в автоматизираните технологии и усъвършенстваната интернет комуникация, които станаха известни като Индустрия 4.0.
Приносът на тази икономика към глобалния брутен вътрешен продукт е около 3 процента. Очаква се обаче този принос да бъде увеличен под влияние на цифровизацията и напредналите технологии и най-вече под въздействие на ускоряването на технологичния трансфер, глобализацията, която премахва пазарните ограничения и стимулира появата на нови пазарни ниши.
Новите технологии предоставят нови инструменти за творческите индустрии за използване на индивидуалните таланти или за споделяне и разработване на нови идеи. Те отварят и нови канали за достигане до потребителите, но в същото време са и предизвикателства за някои сегменти от творческата индустрия. Накратко, по-долу представяме двата аспекта на влияние на Индустрия 4.0 върху креативните индустрии:
Индустрия 4.0 – акселератор на творческите дейности
Много от технологиите, които проправиха път към Индустрия 4.0, се родиха в работилниците за видеоигри с 3D добавена реалност. Новите инструменти насърчават появата на нови идеи – например експерименти с цифрови технологии в края на веригата на доставка, чрез нови форми за доставяне на продукта до крайния потребител, от разширена реалност до улавяне на движението чрез сензори. Понастоящем изкуствения интелект и техниките за разпознаване на лица позволяват създаването на „дълбоки фалшификати“, на база на дълбочинно обучение и имитация с почти перфектно пресъздаване на образите на действителните актьори. С тази технология креативните индустрии могат да „съживяват“ мъртви герои чрез подмяна на лицата им и използване на добре координиран синтетичен език.
Индустрия 4.0 на практика е база и рамка за креативната икономика, тъй като се използва за интегриране и разширяване на процесите на проектиране, производство и дистрибуция на вътрешно и на междуорганизационно ниво. Както ЮНЕСКО (2018) признава, културната индустрия е все по-свързана с хипервръзки, мултимедийна и интерактивна. Новите технологии отварят достъп до цифрово съдържание, намаляват производствените разходи и увеличават експозицията. Например, прототипирането, необходимо за тестване на нов дизайн или продукт, значително се улеснява и ускорява чрез използване на 3D принтери. На база на цифровата икономика се роди груповото финансиране (crowdfunding) - иновативен и успешен подход за финансиране на малки и микро проекти. Дейностите, свързани със запазване на традициите, също черпят сила от технологичния напредък в различните аспекти на производствения им цикъл, от обучение и споделяне на знания до доставка и комерсиализация.
Индустрия 4.0 - заплаха за някои творчески дейности
В същото време отделни аспекти на Индустрия 4.0 са сериозно предизвикателство за някои сегменти от творческите индустрии, например занаятчийството. Новите технологии дават възможност почти всички ръчно изработвани уникати да бъдат произвеждани масово. Софтуерът за проектиране и моделиране може да интегрира традиционните модели или форми в нов дизайн. Чрез способността да бъде имитирана работата и чувствата на хората, вече се произвеждат занаятчийски продукти, неразличими от оригинала, имитиращи дори малките вариации и несъвършенства, допускани от отделните майстори.
Това е особено важно при обмисляне на политическите варианти и последиците от борбата за постигане на целите за устойчивост на ООН (SDGs). Така, например „естественият монопол“, на който се радваха занаятчиите, може бързо да бъде разрушен от ново поколение усъвършенствани роботи, управлявани от изкуствен интелект, способни да възпроизвеждат масово уникални произведения на изкуството, създавани от традиционните занаятчии.
