Клъстер София град на знанието на шест години

Димитър Христов - Председател на УС на Клъстер София град на знанието

Този месец (декември 2022 г.) Клъстер София град на знанието навършва шест години от създаването си. На 25.10.2016 г. 25 юридически лица, в т.ч. фирми, научни институти и университет подписаха договор за създаване на консорциум по ЗЗД с цел реализиране на проект за превръщане на София в град на знанието. Малко по-късно, на 19.12.2016 г., се взе решение този консорциум да бъде пререгистриран като сдружение по ЗЮЛНЦ. Днес клъстерът наброява над 60 члена, успешно продължава да преследва целите, за които е създаден, и с право отбелязва своя рожден ден.

Възниква въпросът „Какво е Клъстер София град на знанието и какъв интерес има бизнесът от създаването на клъстери?“

Накратко, отговорът е следният: Това е уникална инициатива за подпомагане на трансформирането на град, където бизнесите си сътрудничат по цялата верига на доставки, за да ускорят развитието на градската „икономика на знанието“. Говорим за София, където естествено се създават различни „клъстери“ от конкурентни компании и организации, които са склонни да си сътрудничат за развитието на местната иновационна екосистема. Клъстер София Град на знанието е един от тези "клъстери", който, ако успее да достигне критичната си маса като брой компании и връзки между тях, неминуемо ще окаже влияние върху растежа на пазара на знания и иновации (технологии, модели, продукти и услуги) в града.

Не звучи много ясно, нали!?

Очевидно по-разбираемо за аудиторията би било използването на термина „умен град“ или „интелигентен град“, вече утвърдена в практиката концепция за градско развитие, базирана на постиженията на информационните и комуникационни технологии. Именно тези иновации най-видимо трансформират вида, структурата и използването на градските активи и ресурси в полза на жителите. В интелигентните градове тези технологии се използват за развитие на критичната инфраструктура на града, включително: интелигентен транспорт, интелигентна ВиК, интелигентно строителство, интелигентна енергия, интелигентна сигурност, интелигентно образование, интелигентно здравеопазване, интелигентно управление и др.

Процесът на интелигентно управление на града обаче изисква много повече знания, отколкото да се произвеждат, интегрират и използват цифрови технологии. Градът е система в системата и реализирането на интелигентни градски проекти изисква много знания и талант. Всеки проект за интелигентен град (от най-основните смарт приложения до интегрирани градски платформи) е сложно и многоизмерно начинание, включващо множество заинтересовани страни, включително и самите граждани, поради което е особено чувствителен към общественото мнение и изисква набор от компетенции и знания на най-високо ниво. Следователно, пазара за подобно „знание“ е труден за развитие и още по-труден за експлоатиране чрез стандартни бизнес модели, базирани на пряк бизнес интерес. Бих казал, че имаме нужда от „базирани на знанието“ модели. (интервю пред Investor.bg през 2017 г.).

Какъв би бил интересът от създаването на „клъстер на знанието“?

Най-простото и може би най-логичното обяснение е, че представителите на "триъгълника на знанието" - бизнес, университети и наука” заедно успяват да генерират инициативи и проекти с пряк ефект и върху собственото им развитие - компаниите да имат по-добър достъп до научни резултати, пазари и таланти, университетите да имат директен достъп до бизнес лаборатории и фирмени добри практики и науката да получи директен достъп до "среда" за комерсиализация на научните постижения, превръщайки ги в иновации. Всички участващи страни заедно могат да привлекат финансови ресурси от национални и европейски фондове, от фондове за градско развитие и от преки инвеститори.Това разбираемо създава друг тип пазарно търсене на „знание“ под формата на иновации, директно интегрирани в градското развитие и в превръщането на града в интелигентен, а след това и в град на знанието .

Процесите на трансформиране на градовете в интелигентни изискват огромни инвестиции, а глобалният пазар на интелигентни градове отчита общ годишен темп на растеж от над 21%, според Allied Market Research. Отново тази агенция оценява размера на този пазар през 2017 г. на прибл. 518 милиарда щатски долара, с тенденция към 2025 г. да достигне над 2,4 трилиона щатски долара. През 2020 г. направихме проучване за размера на пазара на интелигентен град в град София и с изненада установихме неговия голям потенциал и същевременно ниската му степен на зрялост. Нашите изчисления показаха наличие на потенциален пазар от 2-3 млрд. лв. през 2018 г., а търсенето на смарт технологии, продукти и услуги в София през 2025 г. да достигне 3-4 млрд. лв. Именно „събуждането” на този „спящ” пазар е една от целите и ползите от подобни клъстери на знанието и е приоритет в дейността на Клъстер София град на знанието.

Честване на годишнината от основаването на Клъстер София град на знанието

Всеки член, приятел и съмишленик на Клъстер София град на знанието може да чуе тези съждения и да сподели своите преценки по този въпрос по време на малкото парти, което ще се състои на 12.12.2022 г. в хотел Китчън № 59 по повод шест години от създаването на нашата организация. Събитието се организира съвместно с Индустриален клъстер Електромобили (ИКЕМ) и се  спонсорира от компанията Легранд ЕООД, един от световните лидери в електрическите и дигиталните сградни инфраструктури и свързаните с тях решения. Нашето намерение е също да използваме това събитие, за да популяризираме инициатива между КСГЗ и ИКЕМ, наречена „Междуклъстерен център за иновации и компетенции.